Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист в морската столица

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави малкото повечерие в петъчния ден на петата седмица от Великия пост, когато се изчита целият акатист към Пресвета Богородица.

Молитвеното последование беше отслужено пред мозаечната икона на Божията Майка „Геро́нтиса“ в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. В съслужение с Архиерея беше храмовото духовенство с председател на църковното настоятелство при велелепния катедрален храм ставрофорен иконом Стефан Николов, както и свещеници от града. Сборна група от клиросни певци под диригентството на псалт Тодор Тодоров украси песенно последованието.

Акатист на Света Богородица е химн за възхвала на Божията Майка. Той е съставен във Византия в периода между V и VII век.  Авторството му се свързва с имената на Константинополския патриарх Сергий I, свети Роман Сладкопевец и други. Първият известен акатист е написан в чест на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.), което е указано и в текста: „Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня“. Наричан е Велик акатист и е включен в богослужението, като според Устава се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост по „статии“, т.е. разделен на четири части (по три кондака и икос), а в петия петък се пее целият Акатист.[1]

Митрополит Йоан прочете първата статия. С неговото благословението втората прочете ставрофорен иконом Стефан Николов, трета беше прочетена от свещеник Венцислав Георгиев, който произнесе и проповед, а четвъртата – от свещеник Благой Иванов.

„Прославяме Божията Майка в този духовен подвиг, поели по пътя на Великия пост, за да имаме Нейната благодатна подкрепа, та с достойнство, с чисто сърце, със светли души да извървим достойно пътя на поста, на духовния подвиг, и да се насладим на славното Възкресение на нашия Спасител и Господ Иисус Христос“, каза отец Венцислав в проповедта си.

Богатството и красотата на Великия акатист е не само в художествено-поетична връзка, но и в богословско-догматична. Акатистът съчетава догматична точност и дълбочина, сравними с прецизността и дълбочината на вероопределенията на Вселенските събори. Той има и апологетично значение за Църквата,  почиващо върху догмата за Боговъплъщението.[2]

В своята проповед Негово Високопреосвещенство изтъкна, че това велико произведение по удивителен начин изразява, че Света Дева Мария в Православната църква винаги се възпява като Богородица. Митрополит Йоан отбеляза още, че „ние не можем да си представим да възпеем Божията Майка по друг начин“.

На официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия може да проследите цялата проповед на Архиерея:

След края на богослужението Владиката и християните се отправиха към западната част на храма, където видяха реставрираните стенописи. Реставрацията започна през месец февруари. С благословението на Архиерея след Пасха ще бъдат реставрирани стенописите в южния олтар на емблематичния катедрален храм.

Съборно да възпеем днес Пречистата Дева с молението: На тебе, Защитницата Предводителка, ние, избавени от бедите, принасяме победни и благодарствени химни, Богородице. И като имаш непобедима сила, освободѝ ни от всякакви опасности, за да ти зовем: радвай се, Невесто неневестна![3]

[1] В: https://dobrotoliubie.com/.

[2] Пак там.

[3] Акатист към Пресвета Богородица, Кондак Първи. Кратък молитвеник. Зографска света обител, Фондация „Наследство на Зографската света обител“. Света Гора, 2023, с. 144.

Фотогалерия: