Излезе от печат сборника, посветен на честваните през 2025 г. 1160 г. от Покръстването на България и 1170 г. от създаването на българската азбука и славянската книжовност

Няколко дни преди за поредна година Варненска и Великопреславска епархия да стане домакин на духовния форум Седмица на православната книга, който събира учени, богослови и граждани в разговори за нови книги с православна тематика, Варненска и Великопреславска света митрополия представя излезлия от печат сборник Слова и Доклади. Научна сесия, посветена на 1160 г. от Покръстването на България и 1170 г. от създаването на българската азбука и славянската книжовност. Сборникът се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и съвместно с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Книгата съдържа приветствията при откриването на научната сесия на 3 май 2025 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, която беше посветена на двете исторически годишнини, както и докладите произнесени по време на събитието.

В началото на труда са поместени откриващите слова, произнесени от: Президента на Република България г-жа Илияна Йотова (тогава вицепрезидент на Република България), Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и проф. д.н. Наталия Витанова – Ректор на Шуменския университет  „Епископ Константин Преславски“.

Сред акцентите в книгата е темата за покръстването на българите от свети княз Борис, неговата личност, приемането на християнството през IX век, които са от изключително значение за българския народ. Именно в тази посока започва и своето приветствие митрополит Йоан:  „Покръстването на българския народ в 865 г. и християнизацията му чрез дейността на основаната от княз Борис в 870 г. и оформила се малко по-късно като национално православна Българска църква доведе до най-дълбок, велик прелом, във всестранния културен живот на българския народ. До една истинска онтологична промяна на неговото духовно битие“.

Архиереят разказва повече за живота и делото на епископ Константин Преславски – създателят на „Азбучна молитва“, като откроява важното му значение за изграждането и разпространение на старобългарската писменост. Поставен е и въпросът за канонизацията на епископа.

Следват научните доклади на преподаватели и изследователи, които са утвърдени богослови, филолози, историци, медиевисти и други специалисти. Те, със своите задълбочени научни изследвания, проследяват утвърждаването и развитието на българската книжнина, богословска мисъл, духовност и култура на българския народ през вековете. Обхватът на темите е широк – тръгвайки от написването на „За буквите“ на Черноризец Храбър и темата за българските азбуки, през книжовния и духовен облик на Средновековна България и нейното взаимодействие с византийската култура, до това как делото на покръстването става част от обучението по религия днес. Това са само малка част от тематичните посоки, които читателите могат да намерят в книгата. Присъства и доклад, разглеждащ темата за библейските преводи, а в друг е направен анализ на превода на Константин Преславски на „Слова против арианите“ на свети Атанасий Велики.

Пленарните доклади в книгата са: „За буквите“ и за азбуките“ (проф. д-р Веселин Панайотов), „Владетелят, Църквата и писмеността“, (проф. д-р Павел Павлов), „Проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите в контекста на катехизическата практика на Църквата през IX век“ (проф. д-р Магдалена Легкоступ; гл. ас. д-р Росен Русанов), „Библейската преводна традиция в контекста на Преславската книжовна дейност“ (доц. д-р Екатерина Дамянова).

Останалите доклади са:

„Раннохристиянската ΚΟΙΝΩΝΊΑ – „Участие в“ или „Общение с“. Възможни значения на 1 Кор. 10:16-17“ (проф. д-р Теодор Стойчев), „Старобългарският превод на Словата против арианите на св. Атанасий Велики – свидетелство за високата богословска култура в новопокръстена България“ (гл. ас. д-р Росен Русев), „Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнските нравствени възгледи на старобългарските писатели“ (доц. д-р Костадин Нушев), „Произход на кирилското писмо. Археологически и архивни свидетелства“ (доц. д-р Емил Иванов), „Решенията на Константинополския събор 869 – 870 г. – основа за църковна независимост и православна принадлежност“ (доц. д-р ставр. ик. Стефан (Стойчо) Стайков), „Византийската философия и старобългарските писатели от последната четвърт на ІХ век до края на ХІІ век (характер и взаимодействие)“ (доц. д-р Галя Йорданова), „Завръщането на славянската проповед, писменост и книжовност сред християните в Централните Родопи през XIX век: светогорският йеромонах Григорий (поп Григорко) и неговата просветителска дейност“ (ас. Стефан Илчевски), „Покръстването на българския народ в обучението по религия“ (гл. ас. д-р Илонка Стоянова).

В книгата през задълбочения и професионален поглед на авторите може да научим как са функционирали Църквата и владетелската власт, християнството и книжовността в миналото. Можем да видим как история, богословие, книжовност, духовното и културно съзнание на българската държава се преплитат и взаимодействат, формирайки нейния облик.

Редакционната колегия е в състав: доц. д-р Галя Йорданова (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“)  – отговорен редактор, Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан,  доц. д-р Ивайло Найденов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), проф. д-р Магдалена Легкоступ (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“). Графичният дизайн е дело на Ивайло Николов, а снимките са на Георги Великов от Варненска и Великопреславска света митрополия.

Със своя широк и задълбочен теоретичен и аналитичен поглед към богословието, българската книжнина и духовност тази интердисциплинарна книга е подходяща за разнородна аудитория – богослови, историци, българисти, филолози, студенти, изследователи на българската книжовна и духовна традиция, словесност и християнство в различните исторически периоди.

Изданието е с твърди корици и може да бъде намерено чрез Епархийския църковен магазин, намиращ се на адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 31А, при склада на Варненска и Великопреславска света митрополия, както и при църковната книжарница на храм „Св. Архангел Михаил“, на адрес: ул. „27 юли“ № 9.

Лица за контакт:

– Янислав Щерев, началник склад: 0879 877 015;

– Валентин Илиев, експерт продажби: 0894 731 344.

Пожелаваме ви плодотворно четене!