На 2 ноември 2024 г., Архангелова задушница, християните в морската столица почетоха паметта на своите починали близки. На Централните варненски гробища беше проведен военен ритуал с трисагий, по време на който бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите воини във войните 1912 – 1918 г., спомняйки си за всички вождове и войни, паднали по бранните полета за Отечеството. След това Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави заупокойна молитва за приснопаметните Варненски и Великопреславски митрополити.
Заедно с Архиерея съслужиха духовници при Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. За молитвеното настроение на присъстващите песенно допринесе мъжкият хор при варненската катедрала с диригент Валентин Кубратов.

Според учението на св. Църква земният живот е странстване и път към небесното отечество; смъртта е сън, подир който умрелите ще възкръснат за нов живот (1 Кор. 15:51–52), а денят на смъртта е ден на ново раждане в небесата за блажен и вечен живот. Тялото на човека е храм на Светия Дух (1 Кор. 3:16) и съсъд на безсмъртната душа. При погребението то, макар да се връща в земята, от която е взето, подобно на зърното, паднало в земята, се облича в нетление и безсмъртие (1 Кор. 15:44, 53) и при Второто пришествие на Господа ще възкръсне.[1]
Заупокойната молитва за загиналите войни започна след приемането на почетния караул и след като Представителният духов оркестър на ВМС изпълни химна на Българската армия: “Велик е нашият войник”.

Веднага след военния ритуал последва заупокойната молитва за приснопаметните архиереи, послужили на светата Църква и грижили се за поверената им Варненска и Великопреславска епархия.
Архиереят благопожела Бог да дава сила, здраве и мир на представителите на Военноморските сили.
Фотогалерия:
.[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 315.
Изготви: Георги Великов