Цветница – тържественото влизане на Христос в Йерусалим

На 5 април светата Църква отбелязва Господския празник Цветница, наричан още и Връбница. Тогава Иисус Христос влиза в Йерусалим, възседнал осле, затова празникът е известен и като Вход Господен в Йерусалим. Влизането става няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Спасителя, както и преди на славното Му Възкресение. Не всички хора знаят, че Цветница е най-тъжният празник. Това е така, защото Господ е знаел какво Му предстои, но въпреки това е вървял напред, за да изпълни волята на Отца Си. При влизането в светия град Христос е приеман като земен цар от юдеите и те са викали „Осана!“.

Свети Иларий Пиктавийски посочва, че на еврейски език „осана“ означава „изкуплението на дома Давидов“. Така юдеите призовават Сина Давидов – това е Христос, защото в Него виждат надеждата за славното царство на Месия. Според православния писател и богослов проф. Александър Лопухин първо думата „осана“ е означавала призив и молба за помощ към Бог („дай спасение“, „спаси“), а по-късно се превръща в обикновен поздрав.

В книгата си „Последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос, изобразени по разказите на четиримата евангелисти“ свети Инокентий, архиепископ Херсонски и Таврически подробно описва последните моменти от живота на Христос, на база на четирите Евангелия, включително и деня, който отбелязваме като Цветница. Светецът нарича Входа на Христос в Йерусалим „чисто“, „невинно“ и „свято“ дело и отбелязва, че някои хора са посрещали Иисус чрез хвърляне на палмови клонки, а други са събличали дрехите си и са ги постилали пред Него. Това показва, че всеки е искал да задмине по усърдие другия. Светецът пише, че макар Иисус благосклонно да е приемал песните и възклицанията на народа, Той е знаел, че скоро това тържествено „Осана!“ ще бъде заменено от : „Разпни, разпни Го!“. Ето какво още пише светеца за Христос: „Но не собствената Му участ Го занимаваше сега: Той мислеше за нещастната съдба на Своето отечество. Колко мрачна и ужасна бе тя в бъдещето! Юдейският народ ще Го отхвърли и заедно с това ще се лиши от небесното благоволение; днешният ден, който трябваше да послужи за начало на благоденствието за Неговите съотечественици, ще стане начало на ужасни бедствия за целия Израил“.

Св. Инокентий обяснява и акта на тържествено влизане в Йерусалим – това е било нужно, тъй като Христос идва сред хората не само като Спасител, но и като Месия, който е предварително обещан на юдеите, че ще дойде и следователно трябва да се появи пред тях като Месия. Светецът посочва и че досега Христос не е наричал себе си Месия и не е позволявал на учениците си така да го наричат. Влизането в Йерусалим показва публичното приемане на месианската титла.  Входът Господен се осъществява скромно и смирено – Той влиза със своите ученици и на осле, няма тържествена колесница и украса. Шествието продължава до храма, за който св. Инокентий казва, че там вероятно Иисус е правил беседи до вечерта, а след това напуска града с дванадесетте Си ученици.

В книгата си светителят представя и знаменията, случили се след смъртта на Христос – земетресение в областта Юдея, раздирането на вътрешната завеса на Йерусалимския храм, която отделя най-святото, централно място на храма, както и възкресението на мъртви светии, с което според свидетелството на евангелист Матей завършва поредицата чудни Голготски знамения. Особено важен момент е и чудото с Лазар, когото Христос възкресява ден преди Входа в Йерусалим. Традиция на Цветница е миряните да си вземат осветени от храма върбови клонки за здраве и за благословение на дома.