В своето XII Слово – „За любовта към Бога и ближния“, Св. Тихон Задонски разглежда темата за любовта към Бога и за плодовете, които тя донася. Светецът учи, че каквото е сърцето на човека, такива са и плодовете, които то ражда. Враждебното сърце носи враждебни плодове, а сърцето, в което има чиста любов – „драгоценни“. Св. Тихон подчертава важността тази любов да е чиста, защото тя може да бъде и плътска, светска, нечиста, но тогава е обида за Бог и ближния, като унищожава и човека, който обича.
Кои са плодовете на любовта към Бога?
„Първият ѝ плод е презрението към света и всичко, което е в света“. Св. Тихон казва, че у този, който се държи за светското и суетното няма любов към Бога. За истинския вярващ славата и материалните богатства са без значение.
„Вторият плод на любовта към Бога е усърдното и често размишляване за Бога и неговата благост“. Който се отдалечава от Бог и не отправя молитва към Него има друга любов в сърцето си.
„Третият плод на любовта към Бога е всецяло угаждане на светата Му воля. Каквото иска волята Божия, към това се стреми и боголюбецът: и каквото Божията воля не желае, от това се отвръща и боголюбецът – затуй се стреми да покорява волята си на Божията воля“.
„Четвъртият плод на любовта към Бога е усърдната грижа за умножаване на Божията слава. Истинският боголюбец навсякъде и във всички случаи и дела търси славата и честта на Създателя си, призванието си усърдно отдава за славата и честта на името Божие“.
„Петият плод на любовта към Бога е любовта към ближния. Защото ако обичаме някого, то обичаме и тогова, когото обича нашият възлюбен. А Бог, несъмнено, обича човека: тогава обичащият Бога обича и ближния“.
Св. Тихон посочва и най-важни причини защо трябва да обичаме Бог:
„Неговата благост и неизказана доброта, превъзхождаща всеки разум и понятие“.
„Неговата неизказана любов към нас“.
„Величието и многото Негови благодения към нас, произтичащи от любовта Му“.
Из книгата „Събрани творения на светител Тихон Задонски. Плът и Дух“ – Том I (1760 – 1768 г.), Книга I, стр. 139 – 141.