Християнският и дуалистичният възглед за злото

Темата за появата и същността на злото е сред най-древните и противоречиви теми в историята на света. Именно с нея започва и второто допълнено издание на книгата на сър Димитри Оболенски „Богомилите. Изследване на балканското новоманихейство“. Той изследва въпроса за злото, разглеждайки основно две противоположни позиции към него – християнската и дуалистичната. Според Оболенски първата позиция се основава на вярата в едно изконно общуване между Бог и света, който Той е сътворил. Историкът и византолог ни припомня, че според Книга Битие светът, сътворен от Бога, е добро (Бит. 1), а появата на злото е резултат от човешкото неподчинение на Божията воля.

Авторът представя възгледа на християнските богослови към проблема за злото. Според тях произходът на злото може да се установи от собствената му природа. Християнското разбиране е, че всичко, което съществува, е добро по природа и произлиза от Бога, а злото като противоположност на доброто няма същност или битие, защото иначе щеше да е добро. В християнската концепция злото съществува само като възможност за разстроеност. То е видяно като недостиг на същност и отрицание на доброто. „Злото като противопоставеност на доброто не е сътворено от Бога, тъй като нищо не може да създава своя антипод, по-точно казано злото е не-битие. Но, съществуването на злото изобщо, като отрицание на доброто, зависи от наличието на същности, в които това отрицание да влезе в сила, същности, които имат битие, и следователно са добро. По този начин злото съществува в доброто и неговото съществуване зависи от доброто“, обяснява в книгата си Оболенски. Той допълва и че това добро е свободната човешка воля, за която знаем, че е Божи дар.

След това е представена и противоположната на християнството дуалистична концепция за злото. Тя вижда коренно противопоставяне между доброто и злото и отхвърля, че Бог, Който по начало е добро, може да бъде създател или причина за злото. Следователно изворът на злото се търси извън Бога – във видимия, материалния свят. Според този възглед произходът на злото е в самата материя, която се характеризира с непрозрачност и множественост, а те са противопоставени на духовната същност и единството на Бога. Дуалистичната концепция придава на злото положително и абсолютно качество, каквото притежава доброто. Тя води до неизбежен дуализъм между Бог и противоположната на Него материя.

Димитри Оболенски разширява дуалистичните прочити на темата за злото като представя и възгледа на Платон и на гностиците по въпроса. Авторът посочва, че в историята на християнската Църква дуализмът има важна роля, защото чрез опровергаване на доктрините на дуалистите, християнските богослови са формулирали обстойно учение за злото. Книгата продължава с разглеждане на принципи и особености на сектата на манихейството, основана през III век от персиеца Манес. След това Оболенски преминава към изследване на новоманихейството – понятие, с което той обозначава средновековните дуалистични движения, както и на балканската и българската му проява – богомилството.